Нямах търпение да се видя с приятели, да се позабавляваме заедно и да се върна поне за миг в онази атмосфера на 1, 3ти и 8ми март, която помня от България. Подобаващо за 3ти март вечерта беше открита с химна на България, който да си призная, не помня кога слушах за последно. Стана ми много мило, че всички станаха на крака.
Първи на сцената излязоха “Лудо младо”, които естествено дадоха отличен тон на настроението, което продължиха да поддържат до края на вечерта. Бяха страхотни и много красиви в разнообразните оригинални носии. Не мога да се сдържа и да не ги поздравя за старанието, ентусиазма и постигнатото.
Оксана и Юлия ги последваха с много нежно изпълнение на "A cheerful peaces for violin". Надявам се това да е началото на много концерти от вас за нас.
Композицията на Алекс “Утро в Мелник/A Morning in Melnik” беше много свежа, особено с мотивите на български кавал изсвирени на флейта. Името подхожда много добре на музиката и ме стопли за миг с мекото слънце на Мелник.
Малките художествени гимнастички Вики, Джесика и Сара бяха очарователни. Не е лесно, човек да се наслади на такива изпълнения в САЩ, където този спорт-изкуство далеч не е толкова популярен, колкото в България. Гледайки ги си помислих, че може би това е на път да се промени.
Младите дами от детски хор Мадара бяха много сладки и ме върнаха във времето, когато и ние пеехме тези песни. Не знам защо ги забравяме като пораснем.
В паузата си облизахме пръстите с вкусни български гозби. Благодаря на всички потрудили се да ни зарадват и нагостят. Не знам дали осъзнавате колко безценни са такива дребни на пръв поглед жестове. И естествено – танци не се гледат. Хванахме се на хората и си ги играхме докрай, както си му е реда. Както сме я подкарали, в скоро време май всички българи в Бостън ще танцуват не само Право, ами и Еленино, Дунавско, Дайчово и все разни по-сложни композиции. Всичко това се постига най-вече с практика, така, че да продължаваме в същия дух.
Накрая, но не последно място, искам да благодаря на всички организатори, начело с Виолета Желязкова, затова, че неуморно продължават традицията. Независимо къде отива всеки един от нас, би било добре да не забравяме от къде сме тръгнали. Независимо от причините, поради които сме сменили постоянните си адреси, такива събития изваждат на повърхността дълбоко скътани усещания за това какво е да си българин, и ни припомнят за уникалните ни национални черти.
|
|
|
|
|
|
Тези Бостънско-български празници сякаш изваждат най-доброто у всеки един от нас, онези ценности, в които сме възпитани като българи, и които искаме да покажем и подарим на останалия свят.
Честит 3ти март още веднъж на всички! Без тази дата може би нямаше да сме родени. Честита Баба Марта и нека ни донесе здраве в изобилие!
Честит 8ми март, мили дами! Пожелавам Ви много поводи да благодарите на съдбата, че ви е дарила с ролята на жената.
Дано посрещнем една истинска пролет, с която да възкръснат и най-смелите ни мечти.
Накрая искам да отбележа, че ако сте останали с впечатлението, че в залата имаше по-голям процент американци от обикновено (без явна българска връзка - снахи, зетьове и кандидат такива) – прави сте. Причината за всички незнаещи - нашите български събития вече са в официалната програма на Springstep! Браво, Вили!
Какъв по-добър начин от този да популяризираме едно от безценните наследства, които ще оставим на света - българската култура!
До нови срещи!
СНИМКИ ОТ СЪБИТИЕТО МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК >>
|
